Пламен Грозданов: Всеки похарчен лев в закупуването на българска стока, означава минимум 30% от нея да влезе в бюджета на страната
Пламен Грозданов, изпълнителeн директор на сдружение „Съюз Произведено в България”, пред Агенция „Фокус”
Фокус: „Произведено в България – Съюз на малкия и среден бизнес” връчи на юбилейно 20-то тържество, годишните награди „Златни мартеница„ .В какви раздели и по какви критерии са присъдени наградите?
Пламен Грозданов: Разделите са „Голямо българско предприятие”, което е с успехи на вътрешния международен пазар, и с успех в налагане на собствен бранд и на собствена марка. Другата награда е за „Банкова институция”, която е подпомагала значими социални проекти, подпомагала българския бизнес през този период. Следващата награда е за „Медия” или „Журналист”, който е бил ангажиран през цялото време с отразяване на проблемите на българското производство и е способствал тази тема да бъде централна в общественото съзнание. Следващата тема е за „Малко иновативно българско предприятие с успехи, както на вътрешния, така и на международния пазар”. Имаме и още една награда, която е за „Чуждестранен инвеститор” или „Кооперирано производство с българско предприятие”. Това са 5-те категории. Системата е отделни браншови съюзи номинират свои представители Членовете на Управителния съвет също имат право да номинират. Има специална комисия, която разглежда кандидатурите и преценява кои от тях да бъдат допуснати в т.н ”кратък списък” и след това се решава кой да вземе тазгодишната „мартеница”. Това е процедурата.
Фокус:На какви пазари трябва да бъдат българските производители, за да оцелеят в днешните условия?
Пламен Грозданов: Ясно е, че за да можеш да се възпроизвеждаш, за да можеш да се развиваш, вътрешният пазар е недостатъчен. Още повече, той е доста свит по редица причини. Те са добре известни, но да посоча част от тях – нестабилната обстановка и страха на българина. Той в психологията си винаги заделя бели пари за черни дни. Затова и наблюдаваме този ръст на депозитите в българските банки през последните години и това свито потребление естествено се отразява върху оборота, който се реализира от българските производители. Разбира се има и други причини и това е нещо,което отдавна алармираме и с което се борим. Това са действието на различни видове монополни структури, олигополни структури. Не бих искал да кажа картелни споразумения, защото това е само от компетенцията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), но в България има какво да се прави, за да се подобрят условията за правене на бизнес.
Фокус: Каква регулативна форма трябва да се приложи в България в защита на родното производство?
Пламен Грозданов: Те са много. На първо място, ние отдавна говорим за промяна в Закона за защита на конкуренцията. Вие знаете още със силното лобиране на нашата организация, още в 41-тото Народно събрание, септември месец 2012 г., бе внесен проект – Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). За съжаление, лобитата на големите монополисти в България се оказаха по-силни. Той така и не видя бял свят. Сега имаме уверението както от страна на правителството, така и от страна на парламента, че този закон ще влезе, ако не тази седмица, то поне другата седмица в Народното събрание и ще бъде подложен на обсъждане в икономическата комисия, което е един радостен факт. Също радостен факт е, че някои от представители на Икономическата комисия, предложиха и някои промени, които да намалят административната тежест особено върху малкия, дребния бизнес. За съжаление, обаче доколкото разбирам социалните партньори остро реагират на тези промени и не съм много оптимист дали ще могат да влязат преди европейските избори, но според нас те са правилни, навременни и необходими.
Фокус: Каква е вашата позиция за търговските отстъпки?
Пламен Грозданов: Това, което ние поискахме, е да няма ново увеличение на търговските отстъпки. Получава се така, че всяка година се изискват нови 2 % или 3 % и след продължителни преговори се стига до 2 % или 2.5 %, но трябва да има край този процент, защото не може да бъде безкраен. Има компании, на които търговските отстъпки достигат 56 %, 57 %. Сами разбирате, че това е абсурд. Тук става въпрос за едно справедливо разпределение на добавената стойност, която се произвежда в България. При сегашния начин на действие, добавената стойност в по-голямата си част остава в търговеца, а не в производителя. Това на него му създава огромни проблеми, не само да се развива, а да съществува. Точно това искахме ние, в условия на криза, поне да няма увеличение на размерите на търговската отстъпка, които бяха през миналата година.
Фокус: Обмисляте да създадете търговски вериги само с български стоки. Какви са предизвикателствата пред едно такова решение?
Пламен Грозданов: Доста е сложен въпросът, но там естествено няма да има само български стоки, защото тук е големият въпрос - „Какво е българска стока?” и „Какво трябва да определяме за такава?”. Има различни критерии, по които това се определя. Например, в някои страни това е, когато над 50% от добавената стойност, се произвежда в съответната страна. Когато става въпрос за търговските вериги е малко по-широк този въпрос. Това трябва да бъдат стоки, произведени в България. Естествено има продукти, без които не може в един български магазин. Целта е друга. Тя е да се направи една кооперативна структура, каквито има в Италия, в Испания, в Швейцария, в много страни, която наистина по-справедливо да се разпределя тази добавена стойност, за която говорих преди малко.
Фокус: При сегашните условия малкият и среден бизнес успяват ли да се справят с големите търговски вериги?
Пламен Грозданов: За съжаление не, защото условията сега са такива, че има конкуренция между големите вериги по отношение на потребителите и там конкуренцията действително е жестока, но няма конкуренция що се отнася до отношенията между търговските вериги и доставчиците. Там се получава така, че се пускат едни общи условия. Дават ти се едни условия, на които ти можеш да продаваш на съответната верига и или се съгласяваш, или излизаш. Много се спекулира с това, че примерно търговските вериги имали 35% от търговията на дребно в страната и българските производители, биха могли да развива стоката си чрез другите форми на търговия на дребно . Това въобще не е така, защото ръстът, който търговските вериги завземат всяка година от българския пазар, постепенно се увеличава. Вече имаме над 200 магазина и то само от мултинационалните търговски вериги в България. Искаме да отрегулираме тези взаимоотношения. То може да стане само по два начина. Единият е чрез регулативен режим, а вторият начин - с формите на саморегулация. Европа познава и двата пътя. Искаме да вземем най-доброто от двата пътя и да го приложим в нашата страна.
Фокус: Има ли опасност от фалити на българските производители тази година?
Пламен Грозданов: Разбира се. Непрекъснато има опасност от такива фалити. Сега се водят преговори, примерно с някоя от големите търговски вериги. Звънят непрекъснато телефоните в нашата централа. Хората наистина се оплакват, но казват, че няма накъде повече, защото, ако досега си бил на 55% и утре си на 57% ти до такава степен си „изпилил”, с извинение за израза своята печалба, а понякога практически и не продаваш на печалба . Ти нямаш възможност оттук-нататък, да се развиваш. Не можеш да наемаш нови работни места. Не можеш да увеличаваш заплатите на хората и това е един кръговрат, от който най-накрая трябва да излезем. Темата на българското производство, трябва да бъде централна за нашето общество, защото всеки един лев, който е вложен, с който се купи една българска стока, означава минимум 30% от нея да влезе в бюджета на страната. Това означава по-добро образование, това означава по-добро здравеопазване, по-добра личностна реализация, по-добър живот на нашите родители. С цялото ми уважение към чуждите инвеститори с търговията на дребно реално една много малка част от тях плащат печалба в нашата страна. Да, ДДС-то е голямо, но печалбата не я плащат.
