Лукан Луканов, председател на съюз „Произведено в България”: У нас вирее всичко, а ядем вносни домати

- Господин Луканов, каква е в момента ситуацията с българското производство и по-конкретно с малките и средни предприятия у нас?

 

- Факт е, че нашите предприятия са силно декапитализирани, обременени са с много кредити и задължения. Освен това има една външна причина, която мнозина досега подценяват - руското хранително ембарго. То вече дава много силен ефект. Мнозина си мислят, че не ни засяга пряко, че е проблем само на българските износители. Истината обаче е, че наложените ограничения в търговията с Русия се отразиха много на големите западни мултинационални компании, които свалиха цените и техните евтини продукти виждаме сега в българските супермаркети. Това е вторичният, мултиприциран и много силен ефект върху българската икономика. Неслучайно млекарите ни вече имат сериозни проблеми, защото страната ни е залята от евтини западни сирена, които се продават на дъмпингови цени. Ясно е, че когато се карат големите, малките ще страдат. Но това трябваше да бъде предвидено дори когато страната ни изказваше позицията си по този въпрос. Руското ембарго ще има оглушителни последици и през следващите години, защото от преработвателите проблемите отиват и при фермерите. И този ефект ще е по-силен от ефекта КТБ.

 

- Може ли картината да се промени с приемането на промените в Закона за защита на конкуренцията, които дават по-голяма защита на родните производители?

 

- България е единствената държава от бившия соцблок, която няма закон, който да защитава собствените производители. Румънците го приеха през 2010 г. въпреки външната съпротивата, има такъв закон в Унгария, в Чехия, в Полша и къде ли не. Аз не виждам какво страшно може да стане у нас, ако се приеме подобна норма, по-точно промените в Закона за защита на конкуренцията. Първата работа, за която ще настояваме пред депутатите, е той да се прегласува. Вече имаме вербалната подкрепа на нашите политици. Всъщност при нито една наша среща никой не е казал, че е против такъв закон. Как ще се развият нещата в парламента, не знам. Тука ще добавя нещо странно - от приемането на този закон имат интерес дори самите търговски вериги. Няколко пъти се опитах да им обясня, че ако не въведем ред с българските доставчици, ние ще ги потапяме постепенно и бавно, докато почти всички изчезнат. А изчезне ли българското производство, ще изчезнат и българските потребители, които работят в нашите предприятия и тогава няма кой да стои зад касите. На тях им трябват платежоспособни българи, само тогава бизнесът им върви. Ние пък искаме родното производство да се възроди. Това означава българските предприятия да се напълнят с работници и те да получават добри заплати.

 

- Кои отрасли в българската икономика очаквате да се възстановят при това положение?

 

- Всички, защото когато говорим за българско производство, намирам нещата за много здраво и сериозно свързани. Не можем да разделим саламите и кашкавала от месото, млякото и фермерите. Всичко е свързано. Добавената стойност се образува само когато се произвежда. Държава, която не произвежда, трябва да търси добавената стойност или във финансовия бизнес, такива са Лихтенщайн и Люксембург, или в природни богатства като злато, газ и нефт. Но ние нямаме тези неща, трябва да работим, да орем, да жънем и да произвеждаме. За съжаление липсва разбиране, че българското производство се нуждае от подкрепа в рамките на европейското законодателство. Разбира се, липсва ни и еднаквото третиране, защото Европа се създаде с лозунга, който всички много харесваме - свободно движение на стоки, хора и капитали. Има свободно движение на стоки, но само към нас.

 

- Какви са вашите предложения към управляващите, за да не се сгромоляса окончателно нашата промишленост?

 

- Много пъти сме им казвали нещата, които представляват интерес за нас. Вече е изтъркано говоренето, че малкият и средният бизнес трябва да бъдат гръбнакът на икономиката. Какъв обаче трябва да бъде акцентът. Дали сме няколко отправни точки, като промените в Закона за конкуренцията са само един елемент от тях. Защото никой не твърди, че търговските вериги са в основата на това лошо състояние на малкия и средния бизнес. Ние очакваме да видим структура на държавната администрацията, която е фокусирана върху проблемите на малкия и средния бизнес. Имаме закон за подкрепа на малките и средни предприятия, който е писан отдавна и в момента е абсолютно неадекватен. Всички казват, че малкият бизнес е акцент, но нямаме структура, която да се грижи за него. Трябва Агенцията за малки и средни предприятия да е държавна. Дори Англия има министерство на малкия и среден бизнес, както и в много други държави. Някой веднага ще каже - това са нови разходи, но не е така. Да имаш министерство означава, че си поставил фокус върху тези проблеми. Сега кой следи за изпълнението на задачите на Агенцията за малките и средни предприятия - няма такъв. Доказано е в Европа, че между 93 и 96 на сто се произвежда точно от този бизнес.

 

- Туризмът обаче се пребори за министерство.

 

- Трябва да има министерство на туризма, защото той формира 12 на сто от приходите в хазната, това е индустрия, която също се нуждае от фокус. Но ако туризмът дава такъв дял от приходите, а малкият и среден бизнес 96 на сто, значи трябва да има структура, която да се грижи за него. Дали сме идеята да се изменят критериите за малки и средни предприятия изцяло за България. В момента ползваме европейските критерии, но те са неприложими за нас. Това е една от причините да не се усвояват средства по европейките програми, защото много от нашите предприятия влизат в категорията големи заради персонала, който имат, и не могат да участват в европейските програми.

 

- Има ли мерки за стимулиране на българската икономика, чието приемане е наложително?

 

- Голяма част от конкурентоспособността на нашите производители отново е в ръцете на държавата и отчасти на Европа като цяло. За да бъдат родните производители по-конкурентни, трябва да видим при какви условия работят те и при какви западните колеги. На първо място посочвам субсидиите - за фермерите ни те са в пъти по-малки, освен това почти всички европейски държави дават експортни субсидии на износителите си за трети страни. В момента нашите производители не могат да се конкурират в износа на сирене и кашкавал за арабските държави, като недостигът е около 10-12 % и се оказва, че ние губим надпреварата, защото дори Румъния, Унгария и Полша дават експортни субсидии на своите фирми. Кредитите - вижте при какви условия вземат нашите фирми и при какви на Запад. Шенгенското споразумение, от което сме изключени, също е много важен фактор, защото нашите тирове стоят по границите да бъдат проверявани, а колегите им преминават с 60 км в час покрай тях. Да не говорим за търговските вериги, които изкривяват пазарната среда, а те са на изхода на българските предприятия. И като се сумират всички тези неща, се получава мрачната картина на неконкурентоспособност и безизходица.

 

- Не е ли сивата икономика по-скоро причина за това състояние, защото нелегалните фирми не плащат данъци и не пълнят хазната?

 

- Сивият сектор у нас винаги е бил голям. Нелегалната икономика се формира от много малки фирми, които за да оцелеят, просто трябва да икономисат 20% от разходите си и това е ДДС и осигуровките, които в никакъв случай не са малки. Смятам, че намаляването на осигуровките няма да ги извади на светло. Това са хора на ръба на оцеляването и на една крачка от бюрото за безработни. В този смисъл в условията на такава тежка криза, която продължава у нас четвърта година, сивият сектор помага на една голяма част от хората да оцелеят. Дори има държави, които не закачат сивия сектор, защото той ще породи още проблеми. Ако се опитате да ги извадите на светло, те ще фалират и ще застанат на хранилката на бюрата за безработни. А тогава става още по-тежко за държавата.

 

- Много хора няма да се съгласят с вас по този въпрос.

 

- Може да не се съгласят, но това е трагичната истина. Познавам много хора от сивия сектор, като изключвам, разбира се, една малка група компании, които се опитват да добиват по този начин неконкурентно преимущество. Но като цяло сивият сектор обхваща много хора, на които се опитаха да сложат касови апарати, дори на рибарските лодки трябваше да има такива. Какво стана като се сложиха на селските бензиностанции измервателни устройства? Това беше непремерен разход, с който бяха натоварени. Те нямат днес оборот 200 лева, а трябваше да купят уреди за 10-15 000 лева.

 

- Може ли намаленото ДДС да помогне за решаване поне отчасти на този проблем?

 

- Много пъти сме правили предложението за намаляване на ДДС, но винаги срещаме упоритата съпротива, защото държавата се страхува да администрира диференцираните ставки. Това означава повече работа за чиновниците, които се съпротивляват. Когато е еднакво, по-лесно се смята, по-лесно се събира и по-малко се работи. А иначе в Европа има много такива примери, дори съседите ни от Румъния и Гърция работят по този начин.

 

- Все пак кои са основните стопански направления, в които трябва да се насочим?

 

- България какво може да предложи на света - климат, природа, съответно туризъм, както и селскостопанско производство, защото у нас вирее почти всичко и колко е жалко, че въпреки това ядем турски и полски домати. Още след промените през 1989 г. първата работа на новата власт беше именно да се разбие земеделието. По пътищата стърчат колоните на разрушените кравеферми и стопански сгради. Ситуацията в момента предполага да използваме основните си конкурентни предимства - никой не може да ни вземе географското положение, климата и земята. Нашата земя няма нефт, газ и други полезни изкопаеми. Нямаме и шанс да мислим, че ще станем финансов център на Европа, затова можем само да използваме тези предимства.

 

- А кои са нашите пазари при това положение?

 

- Нашите пазари винаги са били в Европа, Близкия изток и Русия. Поради ситуацията в Украйна ще трябва да забравим Русия и най-лошото е, че според мен трябва да я забравим завинаги. След като се изгуби веднъж пазарът, веднага се запълва от друг производител, а после са необходими огромни усилия и средства, за да се върне. Според мен това е много трудно, затова нашите традиционни пазари ще останат съседните страни, Европа и Близкият изток.

 

- Представлява ли интерес за страната ни така модерният Китай и другите страни от Далечния изток?

 

- Естествено, това са многомилиардни пазари. Имаме спорадични успешни опити на различни компании, но все пак държавата трябва да създава среда, за да повишава конкурентоспособността на българските компании.

 

- Един малък производител от Горна Оряховица ви изпревари, като нае местните хали и направи там магазин само за български стоки. Какво стана с идея за български хипермаркет?

 

- Тя е много привлекателна, но изпълнението й е свързано с трудности и не знам дали някога ще бъде реализирана. Има възможности да се работи в това отношение, но са много сложни и не става дума толкова за инвестициите, които трябва да се вложат. Колкото до взаимоотношенията с международните търговски вериги, оттам идва проблемът на един такъв магазин. Защото те ще се засегнат икономически от подобен магазин, където ще се продават по-евтино българските стоки. Вече е късно да правим вериги за български стоки, защото международните играчи са много силни и пазят своя бизнес.

 

- Като български работодател, как оценявате идеята да се увеличат осигуровките?

 

- Според мен това не трябва да става. Има други начини да се възстановят дефицитите в социалното осигуряване. В това отношение имаме леки спорове със синдикатите, но всички виждаме, че пари няма. Държавата също няма пари, но има обществено икономически реалности и те не може да не се отчитат - това са пенсионната възраст и групата български граждани, които не се осигуряват. Докато не се решат тези въпроси, не може да се търси решение за дефицита чрез увеличаване на вноските.