 |
| Виктор Папазов |
Тези ограничения, разбира се, не са изчезнали,
просто са станали по-префинени
Помните ли европейските регулации за кривината на краставиците? Ето това е един добър пример за нетарифно ограничение. Само въображението на един чиновник е границата на подобни мерки. Или лобистката директива, която задължаваше ресторантите да ползват само оливарници за еднократно ползване? Разбира се, пробутана от производителите на подобни оливарници.
Има обаче и една перфидна практика за елиминиране на конкуренцията под благовидния предлог за "изсветляване на икономиката" и увеличаване на данъчните приходи. Даже от няколко години си раздават награди "Икономика на светло за по-добро бъдеще"! Събрали се работодатели и профсъюзи и лицемерно си говорят за "изсветляване" на икономиката. Разбира се, в никакъв случай не защитавам различните комбинатори и крадци, точещите ДДС и други присъдружни стопански "деятели", но обикновено те се ползват със специалните протекции и благоразположение на управляващите, защото заедно делят плячката. В случая защитавам малкия бизнес, бизнесът на семейства и малки предприятия.
Икономиката на една страна е екосистема, много приличаща на природата - има от микроорганизми до гигантски организми. Всеки от тези организми има определена специфична функция и ако го няма, цялата екосистема е заплашена от срив. Както не може да мерите с един и същи аршин една крава и една пчела, така и не бива да мерите и регулирате с едни и същи регулации малките и семейни предприятия и големите транснационални корпорации.
Дали е случайно, че най-голямата петролна компания в страната не само че не плаща данъци, а е дори на загуба?! Много е лесно за една голяма компания да наеме и плати на правилните одитори, юристи и данъчни консултанти и да е в стриктно съответствие с всички закони и правила, често пъти инспирирани от самата нея, и трудно, направо невъзможно, е за един малък семеен бизнес да се справи дори с баналните изисквания на постоянно променящата се счетоводна отчетност и стотиците други регулации, които му се налагат. Защото малкият бизнес няма такива обороти и печалби, че
да си позволи скъпоструващите одитори и други данъчни факири
Нито може да организира система от компании, които така да фактурират и префактурират паричните и стокови потоци, та цялата печалба да се концентрира в юрисдикции, където данъчното бреме е минимално или нулево.
Да започнем от данъчните регулации. Всяка фирма с оборот над 50 000 лв. е задължена да се регистрира по ДДС. Това влече след себе си огромни бюрократични разходи за попълване на отчети, касови апарати с фискална памет, данъчни ревизии и т.н. Ами социални и здравни осигуровки? То не са писма, форми, документи... Как малкото магазинче, в което собственикът е и управител, и продавач, и счетоводител и едва изкарва за прехраната на семейството си, се справя с всичко това? Или пък автомонтьорът, който има само гаража си, инструментите и опита си? Те трябва да наемат или счетоводител на пълно работно време, или външна счетоводна компания. Но всичко това струва пари! Ще кажете - ама така е в цивилизования свят. На което бих ви запитал - кое точно му е толкова цивилизованото на този свят? Онзи, в който хората нямат избор и трябва да ядат боклуците на големите вериги магазини? Кога за последен път видяхте в някоя от тези вериги розови домати? Няма и да видите, защото те са нежни и нетрайни. А такива продукти излагат на голям риск печалбите.
Розовите домати се произвеждат от едни мили старици, които ги отглеждат с много труд и любов и накрая излизат на пътя да изкарат няколко лева от тях. И тази икономика ли ще я изсветлим? Ще кажете - така е в Европа. Така е, те затова в Европа ядат гадни пластмасови домати и май от злоба искат да забранят нашите розови.
Няма само те да страдат, я
Ама тази старица не си плаща данъците и осигуровките! Защото най-големите корпорации плащат данъци, нали?
Другият трик е използването на лицензи и разрешителни режими с изисквания, които често са неизпълними. Но дори и да са, получаването на разрешително е свързано с набавянето на камари документи, които също струват пари. В един момент, като удариш чертата, се оказва, че ако искаш да правиш какъвто и да е "малък" бизнес, на практика е невъзможно, ако искаш да го правиш, спазвайки всички закони и изисквания.
Ясно ми е защо "работодателите", т.е. големите корпорации искат да "изсветлят" бизнеса. По този начин те ликвидират конкуренцията. Не ми е ясно защо профсъюзите им пригласят. Нима не разбират, че ликвидирайки малките бизнеси, всъщност оставят без прехрана хиляди, които изпаднали в безизходица, отново висват на държавата с помощи за безработни. А държавният бюджет не е бездънна каца. Колкото повече хора са зависими от бюджета и помощите, толкова по-малко ще има за отделния човек. Този порочен кръг всъщност устройва само големите корпорации и администрацията. Когато следващия път започнат да ви обясняват колко е добре да се изсветли бизнесът, се замислете малко по-дълбоко дали наистина е така.
Да, трябва да се изсветли, но не малкият семеен бизнес, а сенчестият бизнес на големите корпорации и присъдружните им политици, които стават необяснимо и бързо богати, докато са в политиката.
