ОЩЕ ЕДНА ПРОПУСНАТА ГОДИНА
Отминаващата 2018 година се характеризира със сложна политическа обстановка: страната ни се тресеше от скандал след скандал, като действията на правителството и на премиера бяха насочени към тяхното потушаване в ръчен режим,на парче и често едностранно, в интерес само на една от страните. Не се провеждаха политики, които да решават проблемите дългосрочно. Независимо от активното говорене от страна на управляващата коалиция, липсваха сериозни и нужни реформи в икономиката, съдебната система, образованието, здравеопазването. Продължават да остават нереформирани важни за обществото ни системи.
Икономиката на страната се развива относително добре, но това не е благодарение на действията на управляващите. Темпът на растеж е недостатъчен и не позволява догонване на средните за ЕС показатели за обществено-икономическо развитие. В редица отношения изоставането се задълбочава. Пропуснати бяха първите две години от работата на третото (второто коалиционно) правителство на ПП ГЕРБ за приемането на една смислена и дългосрочна стратегия за развитието на страната. Приетият бюджет за 2019 година цели запазване на статуквото, няма и намеци за провеждане на реформи. В него не са заложени политики за дългосрочно икономическо развитие, липсва сериозна инвестиционна програма, отсъстват стимули за технологично обновление на промишлеността, за развитие на високо-технологични производства. Намираме това за изключително погрешно. Вместо да се провежда политика на съкращаване на раздутите административни разходи, на съкращаване на огромния, за размерите на страната ни, административен апарат, на залагане на резерви и буфери, които да са от полза при едни по-трудни години, а те неминуемо предстоят, бюджетът е дефицитен, разходната му част е рекордно голяма. Десета поредна година с дефицитен бюджет!!! Управленческото верую, че проблемите се решават само чрез наливане на още и още средства, обрича страната на колапс още при следващата циклична криза.
Няма системен и цялостен подход за решаване на политиката на доходите. Това, че се залага увеличение на заплатите на служителите в бюджетния сектор, в образователната система е правилно. Но дори да приемем такъв секторен подход, то това следва да става за сметка на съкращаване на раздутия държавен апарат, а не чрез увеличаване на разходите в системата. Налага се изводът, че това не е бюджет на развитието, а бюджет с предизборни цели. Подчиняването на икономическото развитие на страната на тесно-партиен политически интерес неминуемо води до отдалечаване от средния стандарт в ЕС.
Независимо от поетите предизборни ангажименти и програмни документи, представителите на мнозинството в Парламента не провеждат системна и настъпателна политика в защита на малките и средните предприятия в страната и срещу монополизацията в икономиката. Удържането на властта, а не развитието на България е водещият им мотив. Българските малки и средни производители биват дискриминирани в собствената им страна. Монополните и картелните практики на част от едрия бизнес се ползват с подкрепата (едва ли безвъзмездна) на управляващите. Парламентът все по-безпардонно се превръща в кантора за лобизъм в полза на частни интереси на отбрани „капиталисти“ и браншове, пряко и непряко свързани с управляващите. Некомпетентността взема връх в законотворчеството.
БСП, като втора политическа сила, води открита и действена опозиционна политика и се стреми да докаже на обществеността в България, че е алтернатива на сегашното управление. За съжаление действията ѝ са по-скоро реактивни, липсват свежи, оригинални и смислени от икономическа и политическа гледна точка идеи, които да са подредени в една ясна програма, която да заинтересова широката българска общественост. Стремежът към по-голяма социална справедливост и намаляване на неравенствата заслужава подкрепа само ако се основава на ускоряване на развитието на икономиката и оптимизация на държавния харч. Всяка политика на увеличено разпределение и преразпределение, която не се основава на ускорение, в крайна сметка резултира в обедняване.
Геополитическата обстановка продължава да е сложна. Наблюдава се и изостряне на противоречията между САЩ и Русия, САЩ и Китай. Сериозни проблеми се наблюдават и в отношенията между САЩ и ЕС. Самият ЕС е на кръстопът вече 4-та година. Неспособността на националните и европейските лидери да мислят в перспектива, да взимат и отстояват решения, които са от полза на европейските граждани, засилиха центробежните сили - както в отделни европейски страни, така и в ЕС като цяло. Парадоксално, но факт: ЕС се „българизира”. Надигна се вълна от популизъм и национализъм, в някои страни радикализиращ се дори до национал-фашизъм. Европейският съюз е пред избор, как да продължи занапред. Предстоящите избори за ЕП ще бъдат сериозен тест, какво бъдеще ни чака в Европа. Но те все повече изглеждат като завръзка, а не като развръзка на проблемите на общността.
Целите, които си поставя Съюз „Произведено в България”, не са променени и сдружението ще продължи да настоява за радикално подобряване на условията за правене на бизнес в страната чрез облекчаване на затормозените и излишни процедури по отношение на малкия и среден бизнес, въвеждане на мълчаливото съгласие като антикорупционна мярка. Тази задача е особено актуална. Доказателство за това е по-нататъшното влошаване на условията за правене на бизнес в България. Съгласно изследване на Световната банка „DoingBusiness”, България, през 2018 в сравнение с 2017 година, е с девет места по-надолу в класацията и вече е 57-ма. През 2015г. България бе на 37-мо място.
Без ускоряване на развитието на България ще изпаднем не само от отреждания ни второкласен вагон в ЕС, но и изобщо от европейския влак. А ускорение е невъзможно без:
· насърчаване на българското производство и особено на малките и средните производители;
· бърза и ефективна намеса на държавата срещу монополите във всички сфери;
· засилено противодействие на черния внос, на сивия сектор;
· поддържане на бюджет без дефицит;
· прозрачност при обществените поръчки;
· стабилност на нормативната система;
· постигане на по-висока степен на преработка на произвежданите в страната суровини и материали;
· по-равномерно и пропорционално развитие на отделните региони в страната.
Сдружение „Произведено в България – съюз на малкия и среден бизнес” приветства някои стъпки, предприети от настоящето и предишните правителства и постигнатия напредък по отношение възприемането на политиките, заложени в Акта за малкия и среден бизнес. Длъжни сме обаче да заявим, че България е все още далеч от изпълнението на средните за ЕС показатели при прилагането на неговите принципи. Като цяло административния и бюрократичен натиск върху малкия и среден бизнес остава неприемливо висок, а вече десетгодишното отсъствие на политика за ускорено развитие на българското производство обрича страната ни. Продължаваме да настояваме за дългосрочна надпартийна политика в посока развитие на родното производство и укрепване на малкия и средния бизнес, на микропредприятията и семейното предприемачество.
oste edna propusnata godina.pdf
