Десетте принципа от “Акта за малкия бизнес “ на ЕС и България

29.01.2013

Десетте принципа от “Акта за малкия  бизнес “ на ЕС и България

  Малките и Средните Предприятия /МСП/ са доказаната от живота основа, на която се гради просперитета и богатството на една нация, Европейският колективен разум го е формулирал  през 2008 г. в началото на кризата така:

          “Двадесет и трите милиона малки и средни предприятия /МСП/ в Европа, с дял от над 98% от всички предприятия са живецът на европейската икономика. През последните пет години в тях са създадени две трети от общия брой работни места в частния сектор и около 80% от новоразкритите работни места. 

В подкрепа на МСП, Европейският Съюз премахва всички бариери пред тях с цел насърчаване на инвестициите и създаване на работни места.

          През Юни на същата 2008 г. не без участието на България след пълен консенсус Европейската комисия приема безпрецедентен документ. Това е т.н “Акт за малкия бизнес”- (SBA-Small business act ). Този  документ дава изключителното право на ЕК и на всяка страна членка да приемат и приложат без излишни процедури широкообхватен набор от мерки в подкрепа на МСП в т.ч. редица изключения от строгата европейска пазарна регулация – например правото на държавна помощ.

       Логично, умно и навременно Европа реши, че МСП ще играят ключова роля в противодействието на ефектите от кризата и за икономическото възстановяване.

       Ето ги тези 10 принципа, които трябваше да станат основата на нови политики на Европейско и национално равнище за да се развърже максимално предприемаческата активност и възстанови икономическия растеж:

 

  1. Да се създаде среда, в която предприемачи и семейни предприятия могат да преуспяват и предприемчивостта се възнаграждава.
  2. Да се гарантира, че честните предприемачи, които са били обявени в несъстоятелност, ще получат бързо втори шанс.
  3. Да се изготвят разпоредби в съответствие с принципа “Мисли първо за малките”
  4. Да се създаде готовност от страна на държавните администрации да откликват на нуждите на МСП.
  5. Да се приспособят механизмите за провеждане на публичната политика към нуждите на МСП: да се улесни участието на МСП в процедури по възлагане на обществени поръчки и да се използват по-добре възможностите за държавна помощ по отношение на МСП.
  6. Да се улесни достъпът на МСП на финансиране и да се развие правна и икономическа среда, която спомага навременните плащания по търговските сделки.
  7. Да се помага на МСП да се възползват в по-голяма степен от възможностите, които предлага единният пазар.
  8. Да се насърчава усъвършенстването на умениятао в МСП, както и всички форми на иновация.
  9. Да се създаде възможност за МСП да превърнат предизвикателствата на околната среда във възможности.
  10.  Да се насърчават и подпомагат МСП да се възползват от растежа на пазарите.

- система от нови законодателни предложения, ръководени от принципа “Мисли първо за малките”:

- Общ регламент за групово освобждаване по отношение на държавните помощи /ОРГО/.

 

      Водещият принцип в  SBA е “Мисли първо за малкия” - (Think Small First).

Иначе казано, вслушай се в гласа на МСП. Мерките според  SBA могат да бъдат групирани в пет направления без претенции за изчерпателност.

  1. Достъп до финасиране в т.ч. Държавна помощ и държавни гаранции за МСП. Всяко национално правителство получи правото да подпома МСП с лимит до 200 000 EUR на предприятия за тригодишен период и да гарантира кредити до 1,5 млн. EUR. Приеха се също мерки за предсрочните плащания.
  2. Отстраняване на регулаторни пречки и режими. Изключително богато за действия поле. SBA препоръчва за МСП опростяване на счетоводните стандарти,  данъчните процедури, спазването на стандарти, /например HASAP/, електронните фактури,обслужване на едно гише, съкращаване процедурите по несъстоятелност.Дава се правото на диференцирани ставки на ДДС, а плащането му да става на касов принцип т.е. след получаването на плащането а не при фактуриране.
  3. Достъп до пазара – Опростяване на търговското законодателство. Подкрепа за излизане на международните пазари – мрежа “Enterprice Europe”. Достъп до обществените поръчки и услуги в целия ЕС. “Актът за единния пазар” от 2010 г. премахва различията в националните правила, дублирането на процедури и помага на МСП да прескочат националните граници.
  4. Популяризиране на предприемачеството – Изграждано на положително отношение у гражданите към предприемачите. Изграждане на мрежи за подкрепа, центрове за обучение, Европейски награди за предприемачество.
  5. Обмен на добри практики – Всичко добро и с ефект върху МСП, като организация, мерки, политики на национално равнище става достояние на цяла Европа. И в момента ЕС е качил на страниците си десетки такива.

     От януари 2009 г. ЕК разработи и задължително прилага МСП-тест, като инструмент за проверка на ефекта от въздействието на политиките и законодателството върху малкия бизнес. Редица държави прилагат този тест – България не е сред тях.

        И така, изглежда на Европейско ниво са намерени и реализирани инструменти за противодействие срещу кризата. Пет години след 2008 г. за всички е видно, кои държави в Европа приложиха идеите на SBA и кои не.

          Какво се случва в България през това време?

          Сигурен съм, че малцина са хората, които са чули и знаят за  SBA на ЕС и те са вероятно държавни чиновници от правителството по линия на Европейското сътрудничество, а отношението е повече от формално.

          Ето го доказателството: В последната изготвена от МИЕТ справка на България във връзка със SBA за 2012 г. пише:

 “Секторът на МСП в България се стабилизира след кризата, като значително се увеличиха бизнес дейностите, работните места и добавената стойност, отколкото в  ЕС в сравнение с базовата година 2005”, и още: “От 2011 г. всички държави членки на ЕС назначиха високопоставен държавен служител за свой представител за МСП. Тези представители за МСП имат водеща функция по отношение изпълнението на програмата по SBA”.

         Някой да е чувал кой е този български високопоставен служител?

    Отчайващо е бездействието и неразбирането на Европейския SBA.Като добавим и пропуснатото време, резултатът за България е деиндустриализация, 400 хил. безработни, бедност и 35 млрд.лева на депозит в банките.

      А иначе си имаме “Закон за насърчаване на малките и средните предприятия”, в който няма нищо насърчително.

     Имаме и т.н. “Национална стратегия за насърчаване на МСП”, написана през 2007 г. и претенции да обхване периода 2007-2012 г. Нищо, че кризата ни удари 2009 г. в тази стратегия  няма и помен от SBA  на EU.

      Имаме си съобразно всички правила дори “Консултативен съвет за насърчаване на МСП”.

  Едно си нямаме – пълен национален консенсус за единствения път за възстановяване и промяна на ситуацията в държавата.

     Не е нужно много да се мисли. Трябва да стъпим на идеите и мерките от Акта за малкия бизнес (SBA) на ЕС и Правителството да чуе гласа на МСП. Другото е политическа воля.

  Нашият бизнес не е свикнал и не иска подаяния. Нашият съвет към управляващите винаги е бил повторение на поговорката- “Дай на бедния въдица, а не риба”. В момента сиромахомилството, показното съчувствие, филантропската щедрост и благотворителност измества в медиите “темата на деня” на обществото, а тя е производство и бизнес.

     Бързото приемане и решително и смело прилагане на пакет от мерки в подкрепа на МСП на основата SBA на ЕС в България в рамките на година ще дадат друг облик на държавата ни.

     Л.Луканов

Председател на ИБ на

Съюз призведено в България

« назад

ВРЪЗКИ
ПИШЕТЕ НИ