Заем? Добре, но да създава заетост у нас
12.03.2013
Таман стопанинът научил магарето да не яде, а то взело, че умряло. Тогава стопанинът взел, че подал оставка. (Актуална народна приказка)
От множеството икономически индикатори може би най-интегрален е този за търговията на дребно, защото той, макар и косвено, носи в себе си информация и за доходите, и за инфлацията, и за безработицата, и за състоянието на производството, и за инвестиционния климат… Този индикатор ни дава възможност доста синтезирано да си отговорим на въпроса “Колко ни струва управлението на ГЕРБ?”, но не за нацията като цяло (щетата тук е около 8 милиарда), а за всеки един от нас средно статистически.
Последните официални данни на националната статистика са за януари 2013 г. и сочат спад от 5,5% на годишна база, т.е. спрямо януари 2012 г. Година по-рано регистрираният годишен спад е от 2,6%. Общо за 42-месечния период на управление на ГЕРБ спадът в търговията на дребно в България е над 20%. Казано огрубено, политиката на рязане на лентички е отрязала средно по около една пета от съдържанието на трапезата ни в широкия смисъл на думата, не само като храна. Единственият регистриран траен ръст в потреблението за въпросния период е при лекарствата и в количествено, и стойностно изражение. Ето я всъщност и добрата новина - тъпчейки се с лекарства, вероятно можем да издържим и втори мандат. И за първи път в историята едно и също магаре да умре два пъти.
Два са популярните контрааргументи, с които премиерът Борисов обявява
магарето
за симулант
Първият е свързан с перманентния ръст на спестяванията, т.е. магарето не само, че не гладува, ами си трупа ли трупа сено на големи купчини. Вторият се основава на факта, че правителството на ГЕРБ бюджетно изхарчило близо 17 милиарда повече от проклетата тройна коалиция, т.е. раздаде на спестовните магарета цялото сено, което те сами си бяха спестили.
Анализът на структурата на спестяванията натрапчиво тласка към друг анекдот: за двамата приятели, които средностатистически обядвали свинско със зеле - т.е. единият ял свинското, а другият - зелето. Над 80% от влоговете са пренебрежимо малки. Увеличават се значимо спестяванията на заможните хора, което е индикатор първо, за задълбочаване на неравенството в страната и второ, за лош инвестиционен климат. Тези факти могат да бъдат погледнати и от добра страна - че социалното равенство на мнозинството в България постоянно се увеличава, в смисъл, че вече почти всички едва свързват двата края.
По-интригуващ е обаче аргументът за огромната щедрост на бюджета през последните 42 месеца. Щом се харчат повече пари, значи са взети отнякъде. 4 милиарда идват от ония гадове от тройната коалиция, да изгният в затвора дано. Други близо 4 милиарда, понеже всички много обичат Борисов, му бяха дадени назаем от вътре и от вън, т.е. отвсякъде поради вече спомената обич. Откъде обаче, по дяволите, идват още близо 9 милиарда за благото на храброто магаре? Бюджетът на страната се формира от най-общо казано данъците и акцизите. Най-значим дял се пада на ДДС-то. Но тъй като, както видяхме, потреблението спада, то и приходът от облагането му би следвало да върви надолу. Данък печалба също спада поради спад в продажбите. Личните данъци падат поради стагнацията на доходите и ръст на безработицата. Положението с митата и акцизите най-убедително се описва с ветото за Шенген. Въпрос с повишена трудност - кой тогава вкарва в бюджета по над 2 милиарда лева годишно, които ни се раздават щедро?
Отворете си широко прозореца и погледнете навън. Какво виждате? Тълпи протестират. Срещу кого? Срещу монополите. Бинго! От месеци социологът Кольо Колев говори това: чрез облагане на разходите ни за монополно високите цени на фактическите картели за ток, вода, парно, горива, лекарства, мобилни комуникации, кабелна телевизия и т.н., и т.н. Великият Стопанин е налял в нереформираната ни и неефективна държава
милиарди от
нашия собствен
джоб
Като казах джоб, та се сетих - едни 30% от тези 17 милиарда, похарчени в повече, спокойно пребройте при увеличените спестявания, тъй като по неофициални, но напълно правдоподобни данни, такава е средната котировка на подкупа по време на залите и магистралите. С което отиващото си управление, както обича да казва ръководителят му, “с пъти, пъти, пъти” бие мижавите 10% на омразната тройна коалиция. Справка - “Прозрачност без граници”, Световната банка, ветото за Шенген…
Достатъчно за миналото, да погледнем в бъдещето. Който и да дойде на власт, страната ни неминуемо ще бъде принудена да вземе заеми. Вероятно размерът им ще е 4-5 милиарда лева, вероятно ще ни ги дадат. С което ще се върнем на изходната точка от 1989 г. и това е неминуемо, каквито и лъжи да се тиражират предизборно.
Големият въпрос е не дали ще вземем заеми, а как да ги изхарчим умно, за да не потънат в спестовни влогове и лентички.
Политиците популисти биха ги раздали на хората на калпак, с което биха облекчили болката им моментно преди окончателната смърт. Защото огромната част от всеки новопоявили се сто лева в повече ще отиде за френски картофи, немско масло, австрийски кренвирши и чешки ток. Тоест безработицата ще се намали, но във Франция, Германия, Австрия и Чехия. А за да се намали безработицата у нас, за да се вдигнат трайно доходите у нас, за да заживеем по-добре у нас, е необходимо парите от заемите не само да се завъртят първоначално във вътрешната търговия, но и да останат в българското производство. Под което нямам предвид какъвто и да било национализъм - българско производство е всяко едно такова, което наема българска работна ръка, независимо от националността на собственика.
Каквото и да ви разказват, скъпи мои събратя магарета, моля ви помнете едно - няма път към благоденствие на България извън
възстановяването
на малкия и
средния бизнес
в страната, който произвежда предимно за вътрешния пазар и създава мнозинството работни места. Именно съсипването на малкия и средния бизнес у нас чрез административен диктат, корупция, тъпи закони, некомпетентно управление и пълно фаворизиране на монополите е реалното престъпление на ГЕРБ. А то постигна такъв невиждан у нас разрушителен ефект само и единствено благодарение на съзнателното и последователно установяване на политически монопол в най-извратения му и отровен вариант - едноличния.
А първата стъпка в правилна посока, преди изборите и преди заемите, е премахване на картелно-монополните практики на големите търговски вериги у нас, които поради отсъствие на държава реализират свръх-печалби чрез геноцид върху българското производство.
КЪНЧО СТОЙЧЕВ
