Минаха времената, когато целият частен бизнес имаше еднакви интереси. Времената, когато трябваше да обясняваме, че „частното”, че индивидуалната инициатива е залог за ефективност, качество, бъдеще.
Сега в рамките на бизнеса като цяло ясно и отчетливо се различава групата на производителите. На хората, поели риска да вземат кредит, да организират реално производство на стоки и услуги, да се доказват ежедневно на пазара в конкуренция с цяла Европа, а все по-често и отвъд нея.
Ние не сме против търговците, финансистите, посредниците. Ние, производителите, просто имаме доста различни, твърде специфични интереси.
Всеки от нас гордо е убеден, че от него като производител в България зависи в крайна сметка просперитета на страната. Но всеки от нас с болка констатира, че сега тъкмо ние, производителите, сме „последна грижа” на партиите и правителствата.
Защо?
Парадоксът е, че слабостта е не толкова у политиците и управленците, колкото в самите нас.
Не сме достатъчно силни, обединени; исканията ни поединично често звучат като мрънкане, не рядко изглежда, че просим трохи. Вместо да бъдат в центъра на общественото внимание, думите ни звучат периферно. Вместо акцентът да е върху обществената полза от дейността ни, вкарват ни в лични схеми и претенции.
Всеки производител знае отлично: три-четири са важните въпроси, които правилно трябва да решиш в бизнеса, за да върви. Същото е и тук: само няколко са и проблемите, които правилно трябва да решим, за да станем силни, за да излезем от позата на молители, за да стане темата за българското производство централна в обществото и политиката.
Кои са тези въпроси?
Трябва ни закон, който да ни защити от произвола на посредниците, особено на големите търговски вериги, но без да се нарушават европейските правила за конкуренция.
Трябва ни обща реклама, която хем да ни пести разход, хем да увеличава ефективността. Тоест, трябва ни обща запазена марка „Произведено в България”.
Трябва ни нашето златно лъвче, с което да застанем пред хората. Защото от всеки един лев наша стока поне 30 стотинки остават пак за нас, българите, под формата на данъци, в общия ни държавен бюджет. Защото зад всеки лев наша стока стоят работни места, осигуровки, човешка реализация тук, в нашата любима страна. И ние сме абсолютно сигурни, пък и опитът на други страни го доказва, че ако „лъвчето” на българското производство грейне на нашите стоки, грейне на щандовете, грейне в медиите, при равни други условия българинът ще ни предпочита. Тук се крият онези проценти необходим ръст за икономиката, които ни делят от развита Европа. Разбира се, ако сме достатъчно силни и убедителни да накараме държавата и обществото да са наша страна . Да са на страната на България.
И тук идва най-главното. Всички тези прости и лесни мерки са възможни само при едно условие: ако ние, реалните производители, имаме силна и голяма работодателска организация. Ако се превърнем в непреодолим партньор и опонент на всяко българско правителство. Ако „влезем” в сърцето на всеки българин, ако прекрачим прага на всеки български дом.
Съюз „Произведено в България”, нашият златен лъв е нашият шанс да извоюваме мястото си, да изпълнем дълга си у нас, на нашия пазар.