Вносът изяжда парите за бедни
Лукан Луканов,
председател на изпълнителното бюро на “Произведено в България”:
Новото правителство започна работа с две ясно декларирани цели. Първо, пълна подкрепа на предприемачеството и на малкия и среден бизнес и второ, социална политика в защита на бедните. Чудесно, не съм чул и видял някой да е против това, т.е. можем да имаме първия пълен обществен и политически консенсус в страната от години. Това, което не ми достига лично на мен, е че не бе казано дефинитивно и честно на народа, че изпълнението на втората цел е възможно само чрез реализацията на първата. Премиерът Орешарски вече даде да се разбере, че пари няма и ще се търсят резерви. Дано това не означава нови заеми.
В тази ситуация най-бързи резултати за публичните и частните финанси може да даде една национална кампания “Избирам българското”. Не са нужни инвестиции, заеми, Международен валутен фонд и др. Държавата ни не може да пребори вноса, но общественото съзнание може. Да си помогнем сами и да не чакаме повече някой друг да го направи.
В подкрепа на горното, малко статистика. Данните са от анализ на Българска стопанска камара. За 2009 г. в България са продадени стоки за 29,8 млрд. лева, от тях:
- основни храни (вкл. безалкохолни напитки) – 7,4 млрд. лв.
- тютюневи изделия – 1,3 млрд. лв.
- спиртни напитки, вино, бира – 0,8 млрд. лв.
- други храни – 1 млрд. лв.
- нехранителни стоки – 19,3 млрд. лв.
В частта на хранителните стоки вносът е за 4,7 млрд. лв., като от тях:
- при месото и месните продукти вносни са 84%
- зеленчуците – 78%
- плодовете – 77%
При нехранителните стоки вносни са 87% от облеклата, 70% от текстилните изделия и 60% от обувките.
Обръщам внимание, че това са данни от 2009 г. Сега ситуацията е още по-трагична.
При анализ на тези цифри с голяма вероятност може да се твърди, че България внася стоки за лично потребление за 18-20 млрд. лв. Това са парите, които напускат държавата всяка година при положение, че почти няма продукти, които да не се произвеждат у нас. Няма да се спирам на приказките за конкурентоспособността на българските продукти и връзката с националния нихилизъм, субсидирания внос и нелоялните търговски практики на търговските вериги.
За българите и българското правителство единствен смисъл има да видят и разберат, че ако народът започне съзнателно да търси и купува български стоки, парите ще остават в страната. Ако измерим този ефект с 10% или 20% ръст в търсенето на български продукти, ще намалим вноса с толкова и ще имаме на разположение между 1,8 и 4 млрд. лв. Тогава и провеждането на социална политика няма да е проблем на правителството.
В случая за пръв път можем да видим как личният избор и националното съзнание може да генерират богатство за всички. Време е за икономически национализъм, дори с цената на лични компромиси, за да се спасим от националната деградация. Решението е в разбирането и поведението на всеки българин в иначе лъскавите супермаркети.